Постинг
05.03.2013 21:29 -
Спасителят на Кюстендил
През септември 1918г. командването войските на Антантата на Македонския фронт решава да приключи войната с България, разгромявайки непобедимата дотогава Българска армия. Замисълът на противника е с два флангови удара да бъде пробита българската отбрана и да бъдат обкръжени основните сили на Българската армия. Наред с подготовката и съсредоточаването на жива сила, картечници и артилерия, необходими за създаването на подавящо превъзходство, в българския тил се развихря масирана вражеска пропаганда. Ръководена от шпиони на Антантата, организирани групи от предатели месеци наред разпръскват позиви и водят агитация сред войниците ни за напускане на окопите. Една дата е постоянно внушавана от родоотстъпниците – 15 септември. Дълго време българското командване се е питало – защо точно 15 септември? Докато точно на тази дата започва настъплението при Добро поле.
Деморализацията обхваща и войските на 1-ва армия, разгромили противниковите сили, които според замисъла е трябвало да пробият левия български фланг при Дойран. Войниците, подстрекавани от вражеската пропаганда, масово напускат позициите. Една част от тях се отправя към София, друга част разгромява Главната квартира в Кюстендил. Останало без връзка с войската, Главното командване е лишено от възможността да заповяда на непокътнатата 2-ра армия да настъпи към Солун и да го превземе. Командирът на 9-та Плевенска дивизия генерал Владимир Вазов също докладва, че пред фронта няма противник и чака заповед за настъпление към Солун. Но заповед не последва.
Възползвали се от хаоса, сърбите решават да влязат в Кюстендил с намерение да го присъединят към Сърбия. Но на пътя им застава един български офицер.
На 28 септември 1918г. командирът на артилерийско отделение майор Христо Луков се изправя съвсем сам срещу напиращия да превземе Кюстендил сръбски полк. От хълма край града, застанал до изоставени от прислугата четири оръдия, майор Луков наблюдава хиляди сръбски войници, устремили се напред. Зад него лежи беззащитен българският град. Между него и врага стои само един български воин. Един единствен воин, решен да защити Отечеството си с цената на всичко! Един български титан, в краката на който се разбиват мътните талази на многобройния враг.
Майор Христо Луков не се колебае дълго. Разбираеми са чувствата, които е изпитвал в момента. Горчивината от отстъплението, мъката от съкрушените национални идеали, гняв срещу клетвопрестъпниците... Но над всичко това – чувството за дълг. Дългът на българския офицер към Отечеството!
Оръдията загърмяват. Снарядите се пръскат сред настъпващия враг. Не очакващи никаква съпротива, сърбите откриват пред себе си организирана отбрана. Привиждат им се хиляди български бойци, готови всеки момент да се хвърлят напред на нож. И побягват. Побягват от един единствен български воин – майор Христо Луков. Кюстендил остава български.
Деморализацията обхваща и войските на 1-ва армия, разгромили противниковите сили, които според замисъла е трябвало да пробият левия български фланг при Дойран. Войниците, подстрекавани от вражеската пропаганда, масово напускат позициите. Една част от тях се отправя към София, друга част разгромява Главната квартира в Кюстендил. Останало без връзка с войската, Главното командване е лишено от възможността да заповяда на непокътнатата 2-ра армия да настъпи към Солун и да го превземе. Командирът на 9-та Плевенска дивизия генерал Владимир Вазов също докладва, че пред фронта няма противник и чака заповед за настъпление към Солун. Но заповед не последва.
Възползвали се от хаоса, сърбите решават да влязат в Кюстендил с намерение да го присъединят към Сърбия. Но на пътя им застава един български офицер.
На 28 септември 1918г. командирът на артилерийско отделение майор Христо Луков се изправя съвсем сам срещу напиращия да превземе Кюстендил сръбски полк. От хълма край града, застанал до изоставени от прислугата четири оръдия, майор Луков наблюдава хиляди сръбски войници, устремили се напред. Зад него лежи беззащитен българският град. Между него и врага стои само един български воин. Един единствен воин, решен да защити Отечеството си с цената на всичко! Един български титан, в краката на който се разбиват мътните талази на многобройния враг.
Майор Христо Луков не се колебае дълго. Разбираеми са чувствата, които е изпитвал в момента. Горчивината от отстъплението, мъката от съкрушените национални идеали, гняв срещу клетвопрестъпниците... Но над всичко това – чувството за дълг. Дългът на българския офицер към Отечеството!
Оръдията загърмяват. Снарядите се пръскат сред настъпващия враг. Не очакващи никаква съпротива, сърбите откриват пред себе си организирана отбрана. Привиждат им се хиляди български бойци, готови всеки момент да се хвърлят напред на нож. И побягват. Побягват от един единствен български воин – майор Христо Луков. Кюстендил остава български.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 262
