Отчаянието, апатията, чувството за безпътица са обзели нашия народ. Икономическата криза, липсата на ценности, помията, която ни залива отвсякъде, превръщат великата ни нация в сбирщина от нихилисти-консуматори. Вместо студентите, които са зарязали западните университети и са се върнали в родината, за да умрат при Сливница, отглеждаме студенти готови на всичко само да напуснат България и никога повече да не се върнат. Вместо момичета, избиращи смъртта пред съдбата някой чужденец да ги опозори, имаме момичета, които ще плюят на достойнството си за парцалки, купени от някой чужденец. Вместо будители, минаващи през всякакви изпитания в името на защитата на българския език, на българския дух, имаме фенове на турски сериали и циганска музика.
Вместо политици, мислещи за благото на народа, имаме политици, мислещи за банковите си сметки. В името на това да заграбят повече безродните политици разбиха българската индустрия, смазаха земеделието, унищожиха армията, образованието, здравеопазването. За да приберат комисионните си, те продадоха българската енергетика на чужденци.
Вместо да сме народ, ние сме се превърнали в мърша.

Днес когато да си националист е нещо лошо, странно и ексцентрично. Когато на първо място е материалното, а духовното е някъде след плазмения телевизор и поп- фолка, стои въпросът защо трябва да продължим. За кого се борим всъщност? За феновете на Азис или на турския сериал „Перла“. За хората, които си хвърлят боклуците през терасата,  или за младите хора, за които основната цел е да се напият или надрусат. Не може ли и ние да си пуснем чалга, да си налеем ракия и вместо чествания на националните герои да отидем на море в Кушадасъ?
Не, ние няма да го направим! Ние ще продължим колкото и неразбрани да сме от  „нормалните”   хора. В съвременното консуматорско общество нашите ценности са отдавна остарели,  на нашите идеали и принципи се гледа с насмешка, ние просто се борим с вятърни мелници.
Въпреки всичко ние ще продължим.  Защото нашата битка е свещена. Защото тя е в името на Отечеството. Тя се води от векове и ще продължи да се води докато има хора, за които Отечеството, нацията и бъдещето на деца са на първо място. Нашата сила идва от вековете назад. Ние сме потомци на кан Кубрат. Нашите предци са победили при Онгъла, Върбишкия проход, при Ахелой и при Клокотница. Нашите предци смазаха враговете при Сливница, при Одрин и при Дойран. Ние не се борим за настоящето,  ние се борим за великото ни минало и за достойното ни бъдеще. И ние ще извървим нашия път достойно и няма да се предадем. И когато дойде и нашия край, ние ще го посрещнем гордо и без страх, защото ще знаем, че след нас ще има кой да води битката и ще я има България.


Идемъ, да замѣнимъ илюзиитѣ, съ волята за Съпротива!